21.03.2013 г., 17:53  

Първа пролет

861 0 1

                                                  Природният простор пак оживя

                                        и пролет красива отново изгря.

                                        Раят си сякаш показа лика -

                                        изпълни с нежност и хубост света.


                                        Птичките радостни, весели пеят,

                                        тревичките раснат, цветята греят.

                                        Свежест придават още дръвчетата,

                                        прелестни - белеят се цветчетата.

                                       

                                        Мирис се носи навред и пленява,

                                        вдъхва любов - в сърцата остава.

                                        Слънцето грее далеч над земята -

                                        огрява простора, дори и душата.

 

                                        Светът ни показва колко е жив!

                                        Колко е нежен и вечно красив

                                        и винаги тъй ще цари красота! -

                                        щом дойде на гости пак пролетта.

                                        

                                        

                                        

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "пленлив" би трябвало да е някаква форма на "пленителен"?

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...