Първа пролет
С грейнали очички,
мойта дъщеричка,
нежното кокиче,
гали с ръчичка.
То поднася бяло мръзнало листенце:
- И аз се радвам да те видя, румено детенце!
Гледа завистливо
Жълтото игличе:
-Погали и мене,
- Мъничко момиче!
Кукуряче сънено мигна с очички,
- Време ли е вече?
- Събуждайте се всички!
- Хвърляй ти поточе, зимната премяна,
Слъннчо веч огрява, цялата поляна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Любомирова Всички права запазени
