С грейнали очички,
мойта дъщеричка,
нежното кокиче,
гали с ръчичка.
То поднася бяло мръзнало листенце:
- И аз се радвам да те видя, румено детенце!
Гледа завистливо
Жълтото игличе:
-Погали и мене,
- Мъничко момиче!
Кукуряче сънено мигна с очички,
- Време ли е вече?
- Събуждайте се всички!
- Хвърляй ти поточе, зимната премяна,
Слъннчо веч огрява, цялата поляна.
© Мария Любомирова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
