21.03.2017 г., 9:41 ч.

Пролет 

  Поезия
983 2 13

Не мисля за чувствата, а ги живея –

искрици от Бога, те сгряват кръвта

и в живия огън на словото пеят –

хор ангели с трепетни бели крила!

 

Не мисля за чувствата –светло ги нося,

те моя са обич и моя съдба,

вълшебни импулси от свят омагьосан,

на пролет, в която цъфти радостта!

 

Преминал през мрак и през ледени бездни,

духът ми към нови пространства лети!

От ада си Луцифер сам да излезне,

ще види –Земята от слънце блести!

 

С мечтите на Фауст живот се преражда,

превърнал се в светъл небесен чертог,

че вярата в бъдното днес се възражда,

попила с любов от сълзите на Бог!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??