Пролет
Не мисля за чувствата, а ги живея –
искрици от Бога, те сгряват кръвта
и в живия огън на словото пеят –
хор ангели с трепетни бели крила!
Не мисля за чувствата –светло ги нося,
те моя са обич и моя съдба,
вълшебни импулси от свят омагьосан,
на пролет, в която цъфти радостта!
Преминал през мрак и през ледени бездни,
духът ми към нови пространства лети!
От ада си Луцифер сам да излезне,
ще види –Земята от слънце блести!
С мечтите на Фауст живот се преражда,
превърнал се в светъл небесен чертог,
че вярата в бъдното днес се възражда,
попила с любов от сълзите на Бог!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
