28.09.2010 г., 21:27 ч.
Първата дама
Първата дама
Господи! Всяка втора жена на света е Мария!
Да е прима и Ева не може… след Адам ти откри я.
Моя първа Мадона… небиблейско е твоето име!
В страст горя като свещ, чу ли моите молби…
опрости ме!
Своята лейди витална избрах- истинска дама!
Мили, Боже! - Кой е първи, когато са двама?
Ако комка отхапал понякога тайничко плювам,
то е само защото, с пълна уста… не целувам!
Виж- „плода на греха”, днес е ябълка златна!
Любовта е божествена- пред и след… необятна!
От житейските истини ламята преяла не съска.
Знай! Жена няма втора… във никоя връзка!
Ако можеш разбирай- за мен е езическо чудо!
Дълго търсих пантофки, цял живот тъй за лудо.
Не склони, Пепеляшка вечно да бъде горката.
Без целувки и „сухо”, и жабите яхват метлата!
Аз любимата своя топло в „тиквата” слагам!
Знам, че не е каляска… но здраво се впрягам.
И препуснал сърдечно… в страни неоткрити,
селектирам за нея специално, мечти- ендемити.
Като крал- недокрал, сред покоите елмазни,
посветен многократно в райски съблазни…
рицар дрипав, без броня в бельо от смокини,
кавалерски натрупвам, куп щастливи години.
В езера от фантазии, сребролунна соната,
се оглежда ревниво… зъби скърца горката.
Погрозняла от завист, малка четвърт умира.
Ти сред песните първа, чуй душата ми… лира!
© Борис Борисов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Дани, Благодаря ти, че пътува с моята тиква в новооткритите земи!
-
Жена няма втора… във никоя връзка!- уникално вярна философия,признание за любовта Силно като всички други твои стихотворения!
-
Любимия стих на моето сърце:
По-ценна е прегръдка на жена...
от купчина... мъжествени ребра!
-
Първа или втора, май е все тая,
важното е тя, да е дъщеря на рая,
само тогава си струва лишаването от
едно ребро (от което е направена Ева),
но за жалост наградата земна за всички
земни Адамовци май е доживот тегло...
Поздрави за талантливо сътворения стих, в който
лек укор към земните Еви открих, но истината
всъщност е само една, без Евите всички
Адамовци ще са обречени на скучна самота...
БЪДИ!
-
Благодаря, Николай! Любовната романтика е "дисциплина" в която няма смисъл да се отчита класацията, защото това означава, че е завършила лудата надпревара... а това небива да се случва, защото води до декласиране на участниците!
-
Страхотно и вълнуващо!
Адмирации!
Николай -
Благодаря, ще трупам, Станислава... дано и аз да стана слава- поне в очите на една жена!
-
Продължавай да трупаш щастливи години с душа-лира!Поздрави и от мен!
-
Благодаря ви, Галя и Ангел! Да си пръв за някого е благословия, но да си пръв за мнозина е проклятие!
-
Страхотно си го казал, Боре!
Поздравявам те - и за вдъхновението и за оригиналния подход към темата!
Прав си - не името прави човека... обратното ще трябва да е...
-
Мани, мани, Весела, вместо със смокинг на празника... аз по смонокини... срамота и сиромашия!
-
"Като крал- недокрал, сред покоите елмазни,
посветен многократно в райски съблазни…
рицар дрипав, без броня в бельо от смокини,
кавалерски натрупвам, куп щастливи години."
Кралю на смокиновата мода - Честит Празник!
-
Благодаря ви приятели скъпи! Честит празник на всички! Където вдъхновението влиза... по-лека става всяка криза!
-
Твоят почерк не може да се сбърка!
Честит ти празник, Борисе! -
Така си се развихрил с поетическото си перо, че си сътворил невероятно оригинален стих! Поздрави, Борис!
-
МНОГО ДОБРО!АДМИРАЦИИ!
-
Благодаря ви, Петя и Боро + (Пуша и Ротманс, Пия и Ракия! Това доказва, че не съм толкова мъдър, както напоследък се говори)! Всичко в скобите е = на (не е вярно)! А благодарности + не е вярно е = на Невероятно съм ви благодарен!
-
!!!
-
Интересно е! Много мъдро звучи!
Поздрав! -
Моля, Ани, пак заповядай! Благодаря, Вакрилов, имаме консенсус! Мария... Когато са двама- втори няма!
-
"Кой е първи, когато са двама?"!!!
Нека не задаваме този въпрос, когато мъж и жена се обичат!
А стихотворението е прекрасно, Борис! -
Имам подобно отношение към (всички) първи дами Няма втора дама, наистина. А стихото е много красиво!
-
По скоро мълчалива, ако питаш мен, е дълбокият отговор. Ама какво ли знае една жена, освен, че знае всичко...
Айде, стига, че се измъкваш умело. Посмях се, за което ти благодаря! -
Благодаря, Станислава, за звучния коментар! Приятна вечер и на теб!
Зад всеки щастлив мъж, стои една обичана жена! Това е най- плиткия отговор на бездънния ти въпрос! -
Открих Америка най-сетне, благдарение на твоя коментар. Все си задавах въпроса с какво мъжете са по-различни от жените, пък то какво било...Те просто като търсят щастието и не го намерят, си го правят сами - оглушават. Аз се чудя моят защо все ходи щастлив, добре се храни, розовее, все не чул какво съм поръчала...Обаче го подозирам, че тайничко се страхува да не пропея във високите тоналности, че ум ще му зайде, затова ми е купил тефтер, да му записвам, като е глух. А пък аз се радвам, че не е ослепял, че тогава щастието ще му е пълно. А пълното щастие - щастие ли е?
Така ме разсмя с коментара си, че чак зададох дълбоко философски въпрос... -
Дълго е било търсенето,дано си намерил!Топла и мека вечер,със звуци на лира...Поздрави!
-
Благодаря за думите, Елена и Мария, всъщност повода за стихото е несъгласието, да се номерират имената и жените, които ги носят! Всяка жена... за някого е Първа!
-
Както винаги .Браво!!!!
-
С удоволствие се спрях и аз на стихотворението ти, Самоковецо!
Браво!
-
Ми незнам, Ани! То да си щастлив...
Понякога вместо добър слух
по- добре е да си глух!
Здравей, Иване! -
!!!!!!!!!!!!!!
-
Мили, Боже! - Кой е първи, когато са двама?
Мили Боже, мили Боже!
Щом Пепеляшка хвърли си метлата
и тиквата помисли за каляска,
и короняса се със суетата,
сама на себе си ще ръкопляска.
Във връзката - една за двама,
тя себе си набързо ще намери
и ще реши, че първа ще е дама,
пък вторият ко ще да се чумери...
Такива работи дочух, със моя слух! -
Лили, Марина, Селвер, Галена, Водолея, Нина и аз обичам да чета вашите творби и коментари, те ме вдъхновяват и топлят в омагьосаният от политиците с нелепи реалности приказен свят! Благодаря за подкрепата!
-
Оригинален както винаги!Замисляш, провокираш, разсмиваш....Обичам да те чета!ПОЗДРАВ!
-
Къде усмихващо, къде пощипващо! Поздрав! Щом е топло, нека и тиква да е!
-
Обърнал си съвсем наопак приказките тъй добри -
да, понякога в живота хепиендът не върви -
тиквата остава тиква - жълта е като такси,
а маршрутът ни натиква все пред пъклени врати.
И така нататък - в твоя стил се вдъхнових от очарованието на гледните ти точки и от атрактивността на стиховете ти! Много ми хареса! Поздравления и благодаря за емоцията! -
Красиво е!!!
-
Леле, колко е хубаво!
-
Мартина, ако пишех стихове така както пея... нямаше да ме удостоиш с този приятен коментар!
Направо ме срина, Арина с безполовия си анализ! Усмихна ме... отвсякъде!
Късно си се сетил, Любо! Летната колекция я изтеглиха от пазара, но ако имаш път на Юг може и да се уредиш! -
Ей Борко голям си дърдорко ,и на всички разказа за първата дама и това бельо от смокини къде да го търсим за нашите бамбини!!!Поздрав !!!
-
Не се притеснявай, Боре! Отзад всички сме еднакви.
-
За миг си те представих да пееш серенада под нечий прозорец! Поздрави за хубавия стих!
-
Благодаря ви, Искра, Андрина, Анна, Ивон- (жабата става за всичко, даже за подковаване, а целувките я превръщат в принцеса- попитай маг Навона! Но! Когато целуващия е калпав... магията нестава и... метлата е някакво разрешение!), Сашо, Стела, Соня!
Хей, Арина, пак във гръб ми мина... имах ли смокиново листо и отзад?!Благодаря и на теб, но съм малко притеснен, защото назрява всеобща завист- добре, че е благородна! -
Рицарю на Смокиновото листо, възхищавам се и благородно завиждам на Първата дама! Дълбок реверанс!
-
Как да не и завидиш на тази Първа дама на Сърцето
-
толкова е хубаво, чак и' завидях !
-
Все така да трупаш години на щастие и да ни подрънкваш на струните на душата си,Самоковецо!
-
Е, много е яко Много ми хареса.
-
И мило, и готино, че и ме разсмя на няколко места!
Ама и нестандартен поглед!...
Браво ти!
-
!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Отминават епохи
и падат звезди,
и пепел покрива
нашите души.
Прелитат комети,
остават бразди,
човекът немее,
а някой шепти:
"Животът е загадка,
любовта е тайна,
времето е мисъл,
душата е безкрайна."
Тодор Лефтеров
Чудна, приказна и нежна е любовта ти!