Първата дама
Първата дама
Господи! Всяка втора жена на света е Мария!
Да е прима и Ева не може… след Адам ти откри я.
Моя първа Мадона… небиблейско е твоето име!
В страст горя като свещ, чу ли моите молби…
опрости ме!
Своята лейди витална избрах- истинска дама!
Мили, Боже! - Кой е първи, когато са двама?
Ако комка отхапал понякога тайничко плювам,
то е само защото, с пълна уста… не целувам!
Виж- „плода на греха”, днес е ябълка златна!
Любовта е божествена- пред и след… необятна!
От житейските истини ламята преяла не съска.
Знай! Жена няма втора… във никоя връзка!
Ако можеш разбирай- за мен е езическо чудо!
Дълго търсих пантофки, цял живот тъй за лудо.
Не склони, Пепеляшка вечно да бъде горката.
Без целувки и „сухо”, и жабите яхват метлата!
Аз любимата своя топло в „тиквата” слагам!
Знам, че не е каляска… но здраво се впрягам.
И препуснал сърдечно… в страни неоткрити,
селектирам за нея специално, мечти- ендемити.
Като крал- недокрал, сред покоите елмазни,
посветен многократно в райски съблазни…
рицар дрипав, без броня в бельо от смокини,
кавалерски натрупвам, куп щастливи години.
В езера от фантазии, сребролунна соната,
се оглежда ревниво… зъби скърца горката.
Погрозняла от завист, малка четвърт умира.
Ти сред песните първа, чуй душата ми… лира!
© Борис Борисов All rights reserved.
