19.01.2014 г., 22:15

Първи подбуди!

614 0 1

Страна, безпощадна, 
                              гадна, 
                                безвъзвратна.
   Носи в своята утроба
           семе прокълнато,
                  за време кратко.
То ще бъде изцелено, но как?
 Хората вътре са заспали дълбоко
                          и като овце са кротки.
С овчар грозен, безмозъчен, 
                  сходен с нашите черти, 
                            същия, като нас - брат,
                                  се оказа голям наш враг.
Заедно с още, не бих казал малобройни, наши братя 
                                                         възнасят ада в страната.
     Заедно с тези манипулаторски глисти. . .
                                    . . .  бих казал "цивилната" ръка
                                                                    оръжие да хване
                                                                                                  и
                                                                                                    да
                                                                                                       ги 
                                                                                                         ПРОЧИСТИМ!

Васил Христов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Финалът ми харесва най-много!
    . . . бих казал "цивилната" ръка
    оръжие да хване
    и
    да
    ги
    ПРОЧИСТИМ!
    Браво за него.
    Буйността на нашата младеж ще ни докара революция, но трябва и мъдрост в следреволюционния период, а това не става чрез метеж.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...