24.07.2014 г., 23:32

Първи трепети

552 0 0

Запознах се с теб и се обърна моят ден,

до вчера ми изглеждаха нещата само сиви,

а после моите очи на любовта във плен

и делника и празника намираха красиви.

 

Започнах тънки сметки да кроя,

какво да правя, за да бъдеш само моя,

във мислите си смел съм, ту пък се боя,

загубих в нерешителност и на съня покоя.

 

Започнах да минавам често покрай вас,

дано се случи нещо, някакво си чудо,

по цели вечери стоях – до късен час,

таях се аз като крадец – сърцето биеше залудо.

 

Веднъж припадна нежна лунна нощ навън

и не разбирах как при толкова сребро,

се готвеше градът за своя морен сън,

единствен вятърът ме галеше с перо.

 

А аз съм се качил на дървесна корона

в очакване на първата ни среща,

дано да се покажеш ти за малко на балкона,

отправих аз към Бога и молба гореща.

 

И Той ме чу – край вас прелитна късно птиче

и запечатах гледка рядка във душата,

в пердето вплиташе се сянка на момиче

и не отстъпваше по нежност на Луната.

 

И мислех да си тръгна, ала ти пердето дръпна,

усетила бе сякаш, че застанал съм на пост,

във мен нахлу отново радост тръпна,

макар, че беше невъзможно да ти бъда гост.

 

В прозореца видях лика ти оживен,

особено, когато своя взор към мен обърна,

излишно е да казвам, колко бях ощастливен,

защото много исках да те зърна.

 

Слезе да се видиш ти за кратко с мен

и разменихме си прегръдка и целувка,

ще помня до смъртта си този ден,

за мене беше първи трепет – нямаше преструвка.

 

Поех полека пътя си към старата си къща,

но мислех не за сън, а само за любов,

защото спомена към тебе все ме връща,

на младини подвластен всеки е на силния му зов.

 

Така и не успях да мигна през нощта,

прегръдката усещах – нежноват венец,

радостен и свеж посрещнах сутринта,

по-бодър и от отпочинал младенец.

 

Ти беше първата любов на младостта ми,

че беше кратка тя във тебе нямаше вина,

срещнах аз по-късно чувства и във други дами

и вече се усмихвам щом те спомена.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Цанков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...