Jul 24, 2014, 11:32 PM

Първи трепети

  Poetry » Love
553 0 0

Запознах се с теб и се обърна моят ден,

до вчера ми изглеждаха нещата само сиви,

а после моите очи на любовта във плен

и делника и празника намираха красиви.

 

Започнах тънки сметки да кроя,

какво да правя, за да бъдеш само моя,

във мислите си смел съм, ту пък се боя,

загубих в нерешителност и на съня покоя.

 

Започнах да минавам често покрай вас,

дано се случи нещо, някакво си чудо,

по цели вечери стоях – до късен час,

таях се аз като крадец – сърцето биеше залудо.

 

Веднъж припадна нежна лунна нощ навън

и не разбирах как при толкова сребро,

се готвеше градът за своя морен сън,

единствен вятърът ме галеше с перо.

 

А аз съм се качил на дървесна корона

в очакване на първата ни среща,

дано да се покажеш ти за малко на балкона,

отправих аз към Бога и молба гореща.

 

И Той ме чу – край вас прелитна късно птиче

и запечатах гледка рядка във душата,

в пердето вплиташе се сянка на момиче

и не отстъпваше по нежност на Луната.

 

И мислех да си тръгна, ала ти пердето дръпна,

усетила бе сякаш, че застанал съм на пост,

във мен нахлу отново радост тръпна,

макар, че беше невъзможно да ти бъда гост.

 

В прозореца видях лика ти оживен,

особено, когато своя взор към мен обърна,

излишно е да казвам, колко бях ощастливен,

защото много исках да те зърна.

 

Слезе да се видиш ти за кратко с мен

и разменихме си прегръдка и целувка,

ще помня до смъртта си този ден,

за мене беше първи трепет – нямаше преструвка.

 

Поех полека пътя си към старата си къща,

но мислех не за сън, а само за любов,

защото спомена към тебе все ме връща,

на младини подвластен всеки е на силния му зов.

 

Така и не успях да мигна през нощта,

прегръдката усещах – нежноват венец,

радостен и свеж посрещнах сутринта,

по-бодър и от отпочинал младенец.

 

Ти беше първата любов на младостта ми,

че беше кратка тя във тебе нямаше вина,

срещнах аз по-късно чувства и във други дами

и вече се усмихвам щом те спомена.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Цанков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...