Първи юни
Днес бил моят ден голям,
но защо ли аз не знам,
мама каза сутринта,
че поднася ми света.
Слънчо, що отвънка грее
и ветрецът дето пее,
животинките в гората,
и цветята във полята,
птичките от небесата,
даже рибките в реката,
те ме вкупом поздравят,
песнички ми подаряват.
Щом е празник Първи юни,
то хлапетата, най-шумни,
ще се смеем, ще щуреем,
както ние си умеем.
Хвърчила, балони цветни,
хиляди на брой, безчетни,
ще изпратим в синевата,
да се слеят със дъгата.
-----------------------------------------
-----------------------------------------
В две детски ококорени очи
светът е спрял... да се усмихне.
Рисува път с проблясващи искри
и хуква през глава да го натигне.
Преследва ятото на птиците
към хоризонта, горе към звездите.
С добро орисан той от жриците
с цветя застила полета, мечтите.
Заплита думички в красив венец
за обич, за приятелство, подкрепа
и го прехвърля в утрешното днес,
във приказно красивата планета.
В две детски ококорени очи,
светът е спрял за малко, да отдъхне.
Крила разтваря... за да полети,
та детските усмивки да разцъфват.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
