10.12.2007 г., 13:31

Първите снежинки...

1.6K 0 33

 

 

 

                Снежинките

                топят се

                върху носле с лунички,

                лудо втурват се

                надолу

                същински рекички.

 

                Отнасят

                топлината

                на мислите ми нежни 

                за любови

                и раздели

                през години прежни.

 

                Снежинките

                потичат

                във сълзи стопени,

                търсят път

                към тебе в минало

                и в днешно време.

 

                Реките

                пак отмиват

                старите копнежи,

                остават

                във душата само

                мислите ми снежни...

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...