Снежинките
топят се
върху носле с лунички,
лудо втурват се
надолу
същински рекички.
Отнасят
топлината
на мислите ми нежни
за любови
и раздели
през години прежни.
Снежинките
потичат
във сълзи стопени,
търсят път
към тебе в минало
и в днешно време.
Реките
пак отмиват
старите копнежи,
остават
във душата само
мислите ми снежни...
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
