Снежинките
топят се
върху носле с лунички,
лудо втурват се
надолу
същински рекички.
Отнасят
топлината
на мислите ми нежни
за любови
и раздели
през години прежни.
Снежинките
потичат
във сълзи стопени,
търсят път
към тебе в минало
и в днешно време.
Реките
пак отмиват
старите копнежи,
остават
във душата само
мислите ми снежни...
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
