6.10.2009 г., 14:59

Първокласник

1.3K 0 1

(На сина ми Светослав)

 

Колко съм щастлив,

че съм вече първокласник!

Във ръцете си държа

книжка нова и прекрасна.

Но какво ли пише в нея?

Аз не зная.

Обещавам да напиша

първо думичката "мама".

И, когато аз науча

всички буквички засмени,

мило братче, ти ще дойдеш

най-напред при мене.

Ще ти прочета тогава

книжката чудесна.

И ще разбереш самичък:

четенето било лесно!

 

15.09.1994г.

София

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...