(На сина ми Светослав)
Колко съм щастлив,
че съм вече първокласник!
Във ръцете си държа
книжка нова и прекрасна.
Но какво ли пише в нея?
Аз не зная.
Обещавам да напиша
първо думичката "мама".
И, когато аз науча
всички буквички засмени,
мило братче, ти ще дойдеш
най-напред при мене.
Ще ти прочета тогава
книжката чудесна.
И ще разбереш самичък:
четенето било лесно!
15.09.1994г.
София
© Ваня All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
