Първолачка
Рано, с китката в ръчица,
мамината хубавица
Мими се е притеснила,
суети се с всичка сила:
"Кой обувките ще върже?
Хайде, мамо, бърже, бърже!
Панделката да е синя!
Тука не е веч градина,
дето бебета всички
ходят с розови полички.
А на ризата ми бяла
гънка тук не си видяла!
Спретната да съм желая,
че в училището, зная,
всички нови ученици
проверяват ни в редица!"
"Скъпа Мими, успокой се
и от гънката не бой се!
Първолаците най-бива
да са скромни, работливи,
да се учат за шестици!
Раницата провери си -
химикалки и буквари
ще ти бъдат веч другари!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Миткова Всички права запазени
