Първороден грях
"Аз тука, на земята те намерих,
мига хиляда пъти повтори"
(Г. Начев)
Аз тука, на земята те намерих.
Най-калното във теб си пролича
в ребрата ти, когато ги разпери.
Излъга ме... почти... че са крила.
А в тебе вече гниеха парченцата
от ябълкова, болна суета.
И ти ме купи. Като индулгенция.
Прости си сам поредната змия.
А после... помня... всичко се повтори.
Научих се да псувам. И боля,
когато се оказа, че сме хора.
(По дяволите!!! Тая голота...)
По дяволите всичкото Познание
и бъчвата от Райското дърво!
....
Ти глозгаше Реброто си, Адаме...
(Не се изплаква без мезе винО).
Аз тука, на земята те загубих.
В очите ми единствено цвета
понякога крещи, че бях се влюбила
в един човек, направен от земя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Мавродинова Всички права запазени
