Вечер късно се прибираш
и към мен ръце си пускаш.
Искаш нещо да ти дам!
Чакай,
я ела насам,
обувките в чергата изтрий,
а не кръвясалите си очи.
Тази рошава прическа...
Да не си прекарал треска?
Усещам парфюм на друга.
Не лъжи!
- тялото ти я издава.
Нали и аз бях такава...
Стига вече драми и сълзи,
отиди в кръчмата и се напий,
разкажи на твоите другари
коя е по-добрата бивша.
Защо немееш ?
- твое право.
Не измисляй оправдания безправни,
заключи в сърцето всички тайни.
Аз скоро няма да си ида!
Защо ме гледаш с поглед настървен?
- няма да се отървеш от мен.
Нали ти казах - бях такава,
на този свят не съм една.
Първото ми име е Жена!
© Светлана Талева Всички права запазени