Само пътят остана в моето сърце,
път безкраен, път без огън, без лице,
Път навън, към стари, все изгубени мечти,
окован в тъмница, без глас и тъй почти.
Изгубил е чертите си човечни.
Път към миговете вечни и далечни,
път нагоре, стръмен, полегат,
път, от който няма връщане назад.
И чудя се сега, когато скреж сковава скритите ми чувства,
когато огънят бушуващ спира и съчувства
на всичко живо, що живее в моя свят,
защо все хаос царува в пълен, мрачен опиат. ...