Само пътят остана в моето сърце,

път безкраен, път без огън, без лице,

Път навън, към стари, все изгубени мечти,

окован в тъмница, без глас и тъй почти.

Изгубил е чертите си човечни.

Път към миговете вечни и далечни,

път нагоре, стръмен, полегат,

път, от който няма връщане назад.

И чудя се сега, когато скреж сковава скритите ми чувства,

когато огънят бушуващ спира и съчувства

 на всичко живо, що живее в моя свят,

защо все хаос царува в пълен, мрачен опиат.

Само пътя ми остана и нямам аз закрила.

Но ще вървя тъй все напред, доде аз имам сила.