petya97 (Петя Кънчева)
27 4
18.07.2011 г., 1:17 ч.

Път 

  Поезия » Философска
873 0 3

Както в автобуса си седях,

на спирката просяк видях.

Беше седнал на земята,

гърба си опрял на стената.

 

Дрехите му прокъсани висяха,

краката му от торбички се красяха –

топлината останала опитваха се да запазят,

от снега, макар и неуспешно, да го предпазят.

 

Как разбира Съдбата,

към някои толкоз богата,

колко щастие на всеки да даде

и колко късмет на друг да отдаде?

 

И как разбират боговете,

толкоз щедри към кралете,

какъв живот да отредят,

на човека пътя как да подредят?

 

Но пита ли Злото за произхода,

когато чака те на изхода?

Изхода на твоето щастие,

пътя на твоето нещастие.

© Петя Кънчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за коментарите. Оскар Уайлд е казал: "Не е страшно, че грешим. Страшното е, че повтаряме грешките си." Трябва да си правим изводи от нашите и чуждите грешки, за да не ги повтаряме.
  • Доста замислящо...и интересно.Поздравявам те, Петя! Поздрави и за коментара на Алексей!
  • Дете, дете, нима не схващаш,
    че злото и доброто, те не чакат,
    а без да питат учат всеки
    А порсяка там до стената,
    Урок за него е и тебе.

    И името на тази класна стая,
    е точно място, в точно време.
    Урокът вечно се повтаря,
    ако един от вас не вземе,
    решението вярно и логочно,
    Какво е то?Зависи от урока.
    Оценки средни няма

    Върни се пак на тази спирка
    ти просяка там да намериш,
    Ако го зърнеш пак, опитай,
    решение, различно от преди да вземеш.

    А боговете..., е, те нищо не разбират,
    Защото всеки Бог, е бог на нещо
    Един на мрака, друг на някакво светило,
    така е с трети, пети и десети.

    Лишил ги е Твореца Тях, от туй,
    що е дарил на нас с усмивка.
    Илюзията на пространственния смях,
    във океана на безвремието Нищо.

Предложения
: ??:??