Jul 18, 2011, 1:17 AM

Път

1.2K 0 3

Както в автобуса си седях,

на спирката просяк видях.

Беше седнал на земята,

гърба си опрял на стената.

 

Дрехите му прокъсани висяха,

краката му от торбички се красяха –

топлината останала опитваха се да запазят,

от снега, макар и неуспешно, да го предпазят.

 

Как разбира Съдбата,

към някои толкоз богата,

колко щастие на всеки да даде

и колко късмет на друг да отдаде?

 

И как разбират боговете,

толкоз щедри към кралете,

какъв живот да отредят,

на човека пътя как да подредят?

 

Но пита ли Злото за произхода,

когато чака те на изхода?

Изхода на твоето щастие,

пътя на твоето нещастие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кънчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за коментарите. Оскар Уайлд е казал: "Не е страшно, че грешим. Страшното е, че повтаряме грешките си." Трябва да си правим изводи от нашите и чуждите грешки, за да не ги повтаряме.
  • Доста замислящо...и интересно.Поздравявам те, Петя! Поздрави и за коментара на Алексей!
  • Дете, дете, нима не схващаш,
    че злото и доброто, те не чакат,
    а без да питат учат всеки
    А порсяка там до стената,
    Урок за него е и тебе.

    И името на тази класна стая,
    е точно място, в точно време.
    Урокът вечно се повтаря,
    ако един от вас не вземе,
    решението вярно и логочно,
    Какво е то?Зависи от урока.
    Оценки средни няма

    Върни се пак на тази спирка
    ти просяка там да намериш,
    Ако го зърнеш пак, опитай,
    решение, различно от преди да вземеш.

    А боговете..., е, те нищо не разбират,
    Защото всеки Бог, е бог на нещо
    Един на мрака, друг на някакво светило,
    така е с трети, пети и десети.

    Лишил ги е Твореца Тях, от туй,
    що е дарил на нас с усмивка.
    Илюзията на пространственния смях,
    във океана на безвремието Нищо.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...