Както в автобуса си седях,
на спирката просяк видях.
Беше седнал на земята,
гърба си опрял на стената.
Дрехите му прокъсани висяха,
краката му от торбички се красяха –
топлината останала опитваха се да запазят,
от снега, макар и неуспешно, да го предпазят.
Как разбира Съдбата,
към някои толкоз богата,
колко щастие на всеки да даде
и колко късмет на друг да отдаде? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up