VladislavPlaninski (Чавдар Тепешанов)
131 22
9.08.2014 г., 21:57 ч.

Път 

  Поезия » Друга
368 0 4

Получих много аз от този свят.

Но колко всъщност дадох? Сам се питам.

С какво съм беден? И с какво - богат?

Какво все още трябва да изпитам?

 

Обичаха ме хубави жени.

И аз обичах, за какво да крия?

Пламтящи факли в тъмните ми дни,

с които търсех пътя да открия.

 

Оказа се, че няма път. Сега

разбра се, че и вярата е пепел.

Пресмятаме и с болка, и с тъга

сам Господ колко е претрепал!

 

И днес скърбим! Печален обелиск

издигаме, тоз път във тяхна памет.

И страшно е, че вече става риск

да търсим за надеждите си знаме.

 

Какво пък, и така, дори напук,

но има за какво да се живее!

Бях някога един - сега съм друг.

И знамето във мене все си вее!

 

Защо ми е компас, когато аз

самият съм си ветропоказател.

И вече знам във всеки кобен час

кой враг ми е и кой приятел?

 

Така че няма страшно. И без път

човек върви към себе си. Нататък.

Че няма край проклетницата смърт,

а той - животът, толкова е кратък!

© Чавдар Тепешанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??