Път
Получих много аз от този свят.
Но колко всъщност дадох? Сам се питам.
С какво съм беден? И с какво - богат?
Какво все още трябва да изпитам?
Обичаха ме хубави жени.
И аз обичах, за какво да крия?
Пламтящи факли в тъмните ми дни,
с които търсех пътя да открия.
Оказа се, че няма път. Сега
разбра се, че и вярата е пепел.
Пресмятаме и с болка, и с тъга
сам Господ колко е претрепал!
И днес скърбим! Печален обелиск
издигаме, тоз път във тяхна памет.
И страшно е, че вече става риск
да търсим за надеждите си знаме.
Какво пък, и така, дори напук,
но има за какво да се живее!
Бях някога един - сега съм друг.
И знамето във мене все си вее!
Защо ми е компас, когато аз
самият съм си ветропоказател.
И вече знам във всеки кобен час
кой враг ми е и кой приятел?
Така че няма страшно. И без път
човек върви към себе си. Нататък.
Че няма край проклетницата смърт,
а той - животът, толкова е кратък!
© Чавдар Тепешанов All rights reserved.
