daizy-crazy (Пепа Петрунова)
138 649
6.09.2022 г., 14:26 ч.

Път като път 

  Поезия » Друга
500 14 17

На върха на света сме и нямаме дъх

от катерене до изнемога.

Но не стигаме никъде... Връх като връх, 

малко трънче в окото на Бога.

С теб очаквахме истини, поглед надлъж

и нашир над мъглата бездомна. 

А сме толкова същите. Мъж като мъж.

И жена като счупена стомна.

Няма приз за успелите, златен трофей... 

Нито ключ за вратата към рая.

Май се лутаме в кръг, сякаш таен злодей

настървено ни гони към края.

Изкачихме се заедно. Пак е добре,

че посоките ни се събраха.

Но ни чака отвъд от неволи море

и една разнебитена стряха.

Все ще трябва да слезем, да тръгнем назад, 

да се върнем и да си признаем —

няма нищо за губене, свят като свят. 

И броени недели назаем.

Че остатъка всеки ще харчи по-сам, 

по-изгубен в мъглата си бяла,

не е болка, умиране... Не е и срам. 

Просто път като път. Към финала. 

© Пепа Петрунова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??