Път към вечността
Няма връщане назад,
кога студа скове ни,
а душата ни се скрие
зад небесните завеси.
Гледаме с ужас и
плачем в страх, че
същото ще стане и
с нас. А връзки и познати
вече нямат власт!
Тук оставаш сам!
Няма власт над своята
природа тленният човек.
А защо борбата земна е
така жестока, като края
му е прост?
Начало или край?
Малцина само знаят го това.
А накрая осъзна, че
животът му е една борба
за края грозен и това е...
Но, не е!
Тленният човек, с
висше надарен, има
светлинка една,
надежда казва се това.
Че краят всъщност е начало,
началото на вечността!
Ей това го човекът крепи,
до края на земните му дни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диляна Митева Всички права запазени
