Път към вечността
Няма връщане назад,
кога студа скове ни,
а душата ни се скрие
зад небесните завеси.
Гледаме с ужас и
плачем в страх, че
същото ще стане и
с нас. А връзки и познати
вече нямат власт!
Тук оставаш сам!
Няма власт над своята
природа тленният човек.
А защо борбата земна е
така жестока, като края
му е прост?
Начало или край?
Малцина само знаят го това.
А накрая осъзна, че
животът му е една борба
за края грозен и това е...
Но, не е!
Тленният човек, с
висше надарен, има
светлинка една,
надежда казва се това.
Че краят всъщност е начало,
началото на вечността!
Ей това го човекът крепи,
до края на земните му дни!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диляна Митева Все права защищены
