Jan 10, 2021, 4:36 PM

Път към вечността

633 0 1

Няма връщане назад,

кога студа скове ни,

а душата ни се скрие

зад небесните завеси.

 

Гледаме с ужас и

плачем в страх, че 

същото ще стане и 

с нас. А връзки и познати 

вече нямат власт!

Тук оставаш сам! 

 

Няма власт над своята 

природа тленният човек. 

А защо борбата земна е 

така жестока, като края 

му е прост? 

 

Начало или край?

Малцина само знаят го това.

А накрая осъзна, че

животът му е една борба

за края грозен и това е...

 

Но, не е! 

Тленният човек, с 

висше надарен, има 

светлинка една, 

надежда казва се това. 

Че краят всъщност е начало,

началото на вечността! 

Ей това го човекът крепи,

до края на земните му дни! 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диляна Митева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Надяваме се...така е до края.
    Добре дошли в сайта!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...