Валери_Станков (Валери Станков)
1398 946
29.11.2022 г., 11:51 ч.

Път през огледалото 

  Поезия
267 4 8

Ще мина някой ден през огледалото – и няма да се върна вече тук –

единство между мисълта и тялото в хрущящ през амалгамата юмрук.

Римувал неграмотно във куплета си пренесения през живота страх,

че в черен върволик от черни петъци аз бяла песен тъй не ви изпях.

 

Край мливото на вятърните мелници събрах си дом – да не умра голтак.

Сам месих хляб. Не ядох чужди зелници. И не дължа на никого петак.

В безсънни нощи или в дни безсмислени, единствено на истината роб,

как плакал съм над поругани истини – с опустошен от черни мисли лоб.

 

Превалям вече хълмите проскубани – кошулята си в залеза суша.

Като че ли небето стеле губери – да мине – боса! – моята душа.

И сякаш стискам слънчице в юмрука си. Не слънчице, а хиляди слънца.

Е, хайде, огледало мое спукано, пукни сега! Стани на стъкълца.

 

Прекрачвам пожълтялото си минало. Стоварвам се в нощта като капчук.

Забравил съм дори, че ме е имало. Един увиснал в тишината звук.

Лети през керемидите разместени – душата ми повторно се роди.

Не смогнах да ви пея бели песнички. Не смогнах да ви свалям и звезди.

 

Дори мечтите мои се кандилкаха – като води, заприщени със бент.

Какво пък – и в тунелите чернилката накрая все завършва с хепиенд.

Когато хлопне и за вас мандалото, а то за всеки хлопва някой път,

безжалостно разбийте огледалото! – и ме помнете.

Чакам ви – отвъд.

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много мъдрост!.. Много!
    Благодаря за удоволствието, Поете!
  • Аплодисменти!
  • Мила Деничке, не ме мислѝ? Не си падам по аплаузите. Не съм луканка, че да ме харесват всички!
  • За да харесаш такава поезия, е нужно да можеш да я понесеш, а не всеки може да понася дълбокото, защо не всеки може да плува в него. Това е разтърсваща поезия, оголена и откровена като нерв, не всеки поет е готов да се разкрие до такава степен, а и не всеки може да води такъв откровен диалог със себе си. Големите поети могат и го правят.
  • С Валя - няма такава поезия!!!
  • Няма такава поезия!
  • “Прекрачвам пожълтялото си минало. Стоварвам се в нощта като капчук.
    Забравил съм дори, че ме е имало. Един увиснал в тишината звук.”

    Честно казано, чудя се защо не се е харесала творбата на повече хора. Лично аз, като чета, не намирам много по-добри творби от твоите. То вярно, че всеки си има мнение, но това, което пишеш ти, за мен е на високо ниво.
  • "Римувал неграмотно във куплета си пренесения през живота страх"!!!
    Поезията ти е толкова картинна и грабваща, Поете! Очарована съм от таланта ти!
Предложения
: ??:??