21.10.2007 г., 23:04 ч.
Път за двама
Ти тръгна по своя път,
а аз по моя.
Как исках секундите да спрат
и пак да бъда твоя.
Да върна времето
бих искала назад.
Да бъда момичето, което бях,
а ти момчето, от което "ослепях".
Да, казват: "Любовта е сляпа",
прогледнеш ли отлита тя.
Връхлита като природната стихия
в сърцето на всеки мъж или жена.
Времето така и не успях да спра,
секундите отлитат в нощта.
Но как искам да вървя по лунната пътека,
пътят да е пак един и да не бъда повече сама!
21.10.2007 г.
а аз по моя.
Как исках секундите да спрат
и пак да бъда твоя.
Да върна времето
бих искала назад.
Да бъда момичето, което бях,
а ти момчето, от което "ослепях".
Да, казват: "Любовта е сляпа",
прогледнеш ли отлита тя.
Връхлита като природната стихия
в сърцето на всеки мъж или жена.
Времето така и не успях да спра,
секундите отлитат в нощта.
Но как искам да вървя по лунната пътека,
пътят да е пак един и да не бъда повече сама!
21.10.2007 г.
© Мариета Аргирова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
браво
-
Хубав стих!
-
Благодаря!
-
Много добро.Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
