Път за двама
Ти тръгна по своя път,
а аз по моя.
Как исках секундите да спрат
и пак да бъда твоя.
Да върна времето
бих искала назад.
Да бъда момичето, което бях,
а ти момчето, от което "ослепях".
Да, казват: "Любовта е сляпа",
прогледнеш ли отлита тя.
Връхлита като природната стихия
в сърцето на всеки мъж или жена.
Времето така и не успях да спра,
секундите отлитат в нощта.
Но как искам да вървя по лунната пътека,
пътят да е пак един и да не бъда повече сама!
21.10.2007 г.
а аз по моя.
Как исках секундите да спрат
и пак да бъда твоя.
Да върна времето
бих искала назад.
Да бъда момичето, което бях,
а ти момчето, от което "ослепях".
Да, казват: "Любовта е сляпа",
прогледнеш ли отлита тя.
Връхлита като природната стихия
в сърцето на всеки мъж или жена.
Времето така и не успях да спра,
секундите отлитат в нощта.
Но как искам да вървя по лунната пътека,
пътят да е пак един и да не бъда повече сама!
21.10.2007 г.
© Мариета Аргирова All rights reserved.
