Пътека към снега
ПЪТЕКА КЪМ СНЕГА
... рижи вихърчета вият листопадите над мен,
през дълбоката кория хълтам в залеза червен,
ден като ветрец в тревица, кротък шумол на река,
бърза сенчица на птица! – литна нейде – ей така,
неусетно! – тъй полечка, сякаш като на шега,
ред е – моята пътечка да се вреже във снега,
и търкулнато мънисто, слънцето ми се покри,
бяло, ледено и чисто скърца въздухът в зори,
в песничка, сълза, на стих ли си отива моят ден? –
рижи вихърчета вихри листопадът върху мен.
14 октомврий 2024 г.
гр. Варна, 9, 10 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
