ПЪТЕКА КЪМ СНЕГА
... рижи вихърчета вият листопадите над мен,
през дълбоката кория хълтам в залеза червен,
ден като ветрец в тревица, кротък шумол на река,
бърза сенчица на птица! – литна нейде – ей така,
неусетно! – тъй полечка, сякаш като на шега,
ред е – моята пътечка да се вреже във снега,
и търкулнато мънисто, слънцето ми се покри,
бяло, ледено и чисто скърца въздухът в зори,
в песничка, сълза, на стих ли си отива моят ден? –
рижи вихърчета вихри листопадът върху мен.
14 октомврий 2024 г. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up