ПЪТЕКА КЪМ СНЕГА
... рижи вихърчета вият листопадите над мен,
през дълбоката кория хълтам в залеза червен,
ден като ветрец в тревица, кротък шумол на река,
бърза сенчица на птица! – литна нейде – ей така,
неусетно! – тъй полечка, сякаш като на шега,
ред е – моята пътечка да се вреже във снега,
и търкулнато мънисто, слънцето ми се покри,
бяло, ледено и чисто скърца въздухът в зори,
в песничка, сълза, на стих ли си отива моят ден? –
рижи вихърчета вихри листопадът върху мен.
14 октомврий 2024 г. ...