ПЪТЕКА КЪМ СНЕГА

... рижи вихърчета вият листопадите над мен,

през дълбоката кория хълтам в залеза червен,

ден като ветрец в тревица, кротък шумол на река,

бърза сенчица на птица! – литна нейде – ей така,

неусетно! – тъй полечка, сякаш като на шега,

ред е – моята пътечка да се вреже във снега,

и търкулнато мънисто, слънцето ми се покри,

бяло, ледено и чисто скърца въздухът в зори,

в песничка, сълза, на стих ли си отива моят ден? –

рижи вихърчета вихри листопадът върху мен.

14 октомврий 2024 г.

гр. Варна, 9, 10 ч.