14 окт. 2024 г., 10:17

Пътека към снега

417 2 1

ПЪТЕКА КЪМ СНЕГА

 

... рижи вихърчета вият листопадите над мен,

през дълбоката кория хълтам в залеза червен,

ден като ветрец в тревица, кротък шумол на река,

бърза сенчица на птица! – литна нейде – ей така,

неусетно! – тъй полечка, сякаш като на шега,

 

ред е – моята пътечка да се вреже във снега,

и търкулнато мънисто, слънцето ми се покри,

бяло, ледено и чисто скърца въздухът в зори,

в песничка, сълза, на стих ли си отива моят ден? –

рижи вихърчета вихри листопадът върху мен.

 

14 октомврий 2024 г.

гр. Варна, 9, 10 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....