14 окт. 2024 г., 10:17

Пътека към снега

420 2 1

ПЪТЕКА КЪМ СНЕГА

 

... рижи вихърчета вият листопадите над мен,

през дълбоката кория хълтам в залеза червен,

ден като ветрец в тревица, кротък шумол на река,

бърза сенчица на птица! – литна нейде – ей така,

неусетно! – тъй полечка, сякаш като на шега,

 

ред е – моята пътечка да се вреже във снега,

и търкулнато мънисто, слънцето ми се покри,

бяло, ледено и чисто скърца въздухът в зори,

в песничка, сълза, на стих ли си отива моят ден? –

рижи вихърчета вихри листопадът върху мен.

 

14 октомврий 2024 г.

гр. Варна, 9, 10 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...