Пътеката моя...

Стъпвах леко
по стръмни пътеки,
с луди ветрове
се надбягвах.
Много дни
извървях,
много нощи
изплаках.
Когато падах -
мразех,
когато ставах -
обичах.
Своя устрем
не спирах -
напред
и напред...

Накъде отвежда
пътеката моя,
никой не
може да каже,
може би любовта
нова посока
ще ми покаже
и ще ме отведе
там където
се ражда
денят,
там -
където
се ражда
ново начало...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Стойна_5912 (Стойна Стоянова)

2009-02-12T14:34:17+02:00

Поизитивно!
Хареса ми!
Победител (Васил Георгиев)

2009-02-12T08:53:16+02:00

Много хубав стих! Следвай пътеката своя! Поздрав, Лиляна!
voda (Елица Ангелова)

2009-02-11T18:05:24+02:00

Всяка любов е едно ново начало.
Имай го, Лиляна.
Jovial (Георги Бъчваров)

2009-02-11T12:34:24+02:00

хубаво е.
feia (Вилдан Сефер)

2009-02-11T12:34:14+02:00

ДА!
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2009-02-11T09:37:33+02:00

"Там-където се ражда ново начало..." От все сърце ти желая да е така.

Пътеката моя...

Пътеката моя...

Свързани произведения

Коментари

Предложения