20.11.2013 г., 20:33 ч.

Пътеки 

  Поезия » Любовна
746 0 1



Още скрита тъга
по пътеките се скита.
Обладава мига
и  си тръгва - недопита.

Луноходи летят
към измислени пустини,
а Човекът в друг свят
търси своята родина.

Разиграва страхът
фарс на срещи и раздели
и навлиза грехът
през душите оголели.

Вкочанено море
спи в угаснала жарава.
Миг преди да умре,
любовта ни оцелява.

© Лилия Кашукеева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Миг преди да умре,
    любовта ни оцелява.

    Понякога се случва точно така! Поздрав!
Предложения
: ??:??