Nov 20, 2013, 8:33 PM

Пътеки 

  Poetry » Love
741 0 1



Още скрита тъга
по пътеките се скита.
Обладава мига
и  си тръгва - недопита.

Луноходи летят
към измислени пустини,
а Човекът в друг свят
търси своята родина.

Разиграва страхът
фарс на срещи и раздели
и навлиза грехът
през душите оголели.

Вкочанено море
спи в угаснала жарава.
Миг преди да умре,
любовта ни оцелява.

© Лилия Кашукеева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Миг преди да умре,
    любовта ни оцелява.

    Понякога се случва точно така! Поздрав!
Random works
: ??:??