Още скрита тъга
по пътеките се скита.
Обладава мига
и си тръгва - недопита.
Луноходи летят
към измислени пустини,
а Човекът в друг свят
търси своята родина.
Разиграва страхът
фарс на срещи и раздели
и навлиза грехът
през душите оголели.
Вкочанено море
спи в угаснала жарава.
Миг преди да умре,
любовта ни оцелява.
© Лилия Кашукеева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
