20 nov 2013, 20:33

Пътеки

Poesía » De amor

1.2K 0 1

Още скрита тъга
по пътеките се скита.
Обладава мига
и си тръгва - недопита.

Луноходи летят
към измислени пустини,
а Човекът в друг свят
търси своята родина.

Разиграва страхът
фарс на срещи и раздели
и навлиза грехът
през душите оголели.

Вкочанено море
спи в угаснала жарава.
Миг преди да умре,
любовта ни оцелява.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

myworld (Аз)

Миг преди да умре,
любовта ни оцелява.

Понякога се случва точно така! Поздрав!

2013-11-21T18:22:40+02:00

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0