Пътеки
Още скрита тъга
по пътеките се скита.
Обладава мига
и си тръгва - недопита.
Луноходи летят
към измислени пустини,
а Човекът в друг свят
търси своята родина.
Разиграва страхът
фарс на срещи и раздели
и навлиза грехът
през душите оголели.
Вкочанено море
спи в угаснала жарава.
Миг преди да умре,
любовта ни оцелява.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лилия Кашукеева Todos los derechos reservados