15.09.2007 г., 16:03

Пътеките ни са различни

620 0 2
Със теб не мога аз да бъда,
пътеките ни са различни,
макар че някога преплитат се
и задъхани се срещаме.

Но после пак се те разделят
и всеки своята поема...
Какво ли можем да направим?
Така е било отредено.

Но всеки носи във сърцето си
искри от чувството голямо,
но всеки носи във душата си
разпаления буен пламък.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Дюлгерова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно стихотворение! Браво, Ани!!!
    Да за съжаление понякога пътищата ни се разминават точно с хора, които много обичаме!
  • Носи пламъка в сърцето , другото само ще се нареди.Хубаво.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...