15.09.2007 г., 16:03 ч.

Пътеките ни са различни 

  Поезия
452 0 2
Със теб не мога аз да бъда,
пътеките ни са различни,
макар че някога преплитат се
и задъхани се срещаме.

Но после пак се те разделят
и всеки своята поема...
Какво ли можем да направим?
Така е било отредено.

Но всеки носи във сърцето си
искри от чувството голямо,
но всеки носи във душата си
разпаления буен пламък.

© Анна Дюлгерова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотно стихотворение! Браво, Ани!!!
    Да за съжаление понякога пътищата ни се разминават точно с хора, които много обичаме!
  • Носи пламъка в сърцето , другото само ще се нареди.Хубаво.
Предложения
: ??:??