Sep 15, 2007, 4:03 PM

Пътеките ни са различни

Poetry

621 0 2

Със теб не мога аз да бъда,
пътеките ни са различни,
макар че някога преплитат се
и задъхани се срещаме.

Но после пак се те разделят
и всеки своята поема...
Какво ли можем да направим?
Така е било отредено.

Но всеки носи във сърцето си
искри от чувството голямо,
но всеки носи във душата си
разпаления буен пламък.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

blacky (Мариета Аргирова)

Страхотно стихотворение! Браво, Ани!!!
Да за съжаление понякога пътищата ни се разминават точно с хора, които много обичаме!

2007-11-05T22:59:39+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Носи пламъка в сърцето , другото само ще се нареди.Хубаво.

2007-09-15T16:32:24+03:00

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0