Sep 15, 2007, 4:03 PM

Пътеките ни са различни

Poetry

618 0 2

Със теб не мога аз да бъда,
пътеките ни са различни,
макар че някога преплитат се
и задъхани се срещаме.

Но после пак се те разделят
и всеки своята поема...
Какво ли можем да направим?
Така е било отредено.

Но всеки носи във сърцето си
искри от чувството голямо,
но всеки носи във душата си
разпаления буен пламък.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

blacky (Мариета Аргирова)

Страхотно стихотворение! Браво, Ани!!!
Да за съжаление понякога пътищата ни се разминават точно с хора, които много обичаме!

2007-11-05T22:59:39+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Носи пламъка в сърцето , другото само ще се нареди.Хубаво.

2007-09-15T16:32:24+03:00

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0