Със теб не мога аз да бъда,
пътеките ни са различни,
макар че някога преплитат се
и задъхани се срещаме.
Но после пак се те разделят
и всеки своята поема...
Какво ли можем да направим?
Така е било отредено.
Но всеки носи във сърцето си
искри от чувството голямо,
но всеки носи във душата си
разпаления буен пламък.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up