27.08.2011 г., 14:37

Пътешествие във себе си

586 0 1

Поемам

на пътешествие във себе си.

Знам, ще има

много нови,

неочаквани,

вълнуващи

по странен начин

срещи,

събития,

синхрон

и неизбежности.

Промяната ще бъде -

отново -

дълбока,

силна

и неизбежно

окончателна.

Промяна

в мен,

край мен,

в света -

като пътека звездна,

ширнал се

в нозете ми.

Страхувам ли се?

Да.

Страхувам се

от хубавото.

Лошото отива си.

Доброто завинаги остава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирилка Пачева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....