Пътешествия из бъдещето
Как да ти пиша, та ти прекосяваш Китай.
Кой би смутил тази страст безпощадно лирична?
Срамно съм бяла, безцветна съм даже, признай
цветното тегли те искрено, твърде и лично.
Чиста случайност е, че те обграждат в зори
стройни снагички и черни очи срамежливи.
Тъй недостъпни и смугли, кръвта ти ли ври,
скромно се репрезентират с бутонче вежливи.
Няма да чакаш за нежни усмивки със дни,
да се лишаваш от гледката им услужлива.
Бялото щом ти омръзне, към чайна лети,
сънища бликат безжични и без съпротива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
