13.04.2007 г., 8:44

Пътеводител

968 0 0
С много обич и любов за  най-скъпият човек, любящ и нежен приятел, грижовен съпруг.
                                     
                         Недостойна за тебе бях,
                         неспокойна, нашироко си летях,
                         стройна, свежа, нежна,
                         но в душата си не чиста, белоснежна,
                         а от мрак и болка обладана,
                         и в райските градини нежелана.
                         
                         Животът ми се промени внезапно -
                          вълшебство,
                          приказна промяна,
                          заслужена награда... Или просто,
                          защото се докосна до една прекрасно
                          чиста, ангелска душа.
                          
                           Без твойта мила, спокойна усмивка
                           всичко би било безкрайно тъжно,
                           без твоите очи - искащи,търсещи,
                           не бих имала грамчица вяра, надежда дори.

            

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анелия Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...