Apr 13, 2007, 8:44 AM

Пътеводител

  Poetry
972 0 0
С много обич и любов за  най-скъпият човек, любящ и нежен приятел, грижовен съпруг.
                                     
                         Недостойна за тебе бях,
                         неспокойна, нашироко си летях,
                         стройна, свежа, нежна,
                         но в душата си не чиста, белоснежна,
                         а от мрак и болка обладана,
                         и в райските градини нежелана.
                         
                         Животът ми се промени внезапно -
                          вълшебство,
                          приказна промяна,
                          заслужена награда... Или просто,
                          защото се докосна до една прекрасно
                          чиста, ангелска душа.
                          
                           Без твойта мила, спокойна усмивка
                           всичко би било безкрайно тъжно,
                           без твоите очи - искащи,търсещи,
                           не бих имала грамчица вяра, надежда дори.

            

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анелия Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...