rudin (Иван Христов)
865 1445
4.04.2013 г., 14:05 ч.  

Пътища на времето 

  Поезия » Друга
386 0 4

Приказка за крадена мома

стой до мен и аз ще ти разкажа,

за вълка и шапчица една,

за морето, с мидички по плажа.

 

За снежанка бяла, във съня

на иглата пръстчето убола.

Дядовата вписана съдба

на дъба по кръговете в ствола.

 

Времето ми сещам как тече

към една посока на градчето.

Облакът с пробитото каче

пак сълзи, оплаква в мен момчето.

 

Днес я виждам внучката добре:

слуша, а сърцето й примира,

като птичка, пуснала криле

волно полетяла към всемира.

 

И разбирам порива красив,

лудия стремеж на самодива -

в хребета, на скалния масив,

моя път със нейния се слива.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??