Пътувам...
Пътувам сред измислен кръг
в дяволски бездънна бездна,
към своята телесна смърт,
към спомени, които чезнат.
Навярно е поточе - сън,
в душата ми, която плаче,
извира от оголен хълм,
от пътя ми, към който крача.
А раните са само дъх,
фалшива е и тази пречка,
от вените изтича кръв,
към сляпата в сърцето вечност.
Пътувам сред измислен кръг,
в дяволски бездънна бездна,
ти повярвай ми - не е недъг,
в спирка - щастие за миг прогледнах!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
!!