24.11.2011 г., 14:23

Пътуване

830 0 1

С локомотива парен аз пътувах

и за тебе аз бленувах,

но нали така ти пожела,

да си далеч в другата страна.

 

Нима не знаеш как жадувам

теб да галя в този час,

но на спирката желана, знам,

че не ще си ти, ще съм сам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Диманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нещо ми е малко по наивно!Опитай се да се разгърнеш повече и да използваш повече изразни средства в описанията си.Тогава смятам, че ще изглежда и звучи по по -добър начин!Успех!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...