8.06.2016 г., 22:32

Пътуване

1.6K 0 0

Отново пътувам из 
света търсейки своя
свят. Музиката ми е 
с мен, но нещо сякаш 

липсва, дали е мир и 
покой в самата мен
или може би е вълнение от
това, че пак пътувам.

А може би има и малко
страх защото има 
много неизвестни и незнам
какво ще става, но 

каквото и да става 
аз ще продължавам, дори 
да падам аз ще ставам.
Това е живота и не ще да се предавам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стела Матоушек Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...