24.11.2016 г., 12:47

Пътуване

2.1K 7 9


Ела, ще ти покажа залеза 

и красотата на настъпващата вечер,
подай ръка, почувствай обичта,

която имам шанс сега да ти покажа.


Ела, ще си измислим минало, 
ти каза миналото ще е лодка
и с лодката ще плаваме в морето,
но никога не ще достигнем бряг,

защото е морето на забравата.

 

И там ще ти покажа времето 
което преживяхме разделени
ще плаваме в годините назад
и ще се срещнеш с любовта отново,
и ще си спомниш колко бе красива.

 

Ела, ще ти покажа залеза
и красотата на настъпващата вечер,
защото още малко ще сме тук.
Нощта пристига. Само миг –
и после дълго няма да ни има.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ник Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...