4.12.2017 г., 16:50

Пътуване към себе си

2.3K 12 32

Прекоси Вселената за миг, във бяг - 

година от живота ни изтече,

мечтаеме си до елхата, пак - 

ново сбъдване, на Бъдни вечер!

 

Най-светъл празник - Рождество Христово,

домовете ни, пак озарява 

и равносметка, и начало ново, 

на себе си, сам всеки дава!...

 

Дали е бил с делата си достоен?  

Достатъчно ли, себе си раздал?

Отказал ли се е от нещо свое, 

в името на ближния - ръка подал?

 

На невярващ — дали внушил е вяра?

С надежда — безнадеждния дарил?

Осъждал ли е, някого без мяра?

А грешки нечии — дали простил? 

 

Вървял ли е към себе си, във мрака, 

да влезе с демон във юмручен бой?

Любов да дава, без ответ да чака?

Да вземе чуждия живот, за свой?...

 

Щом отговори си на тез въпроси,

ще полетят и новите мечти!

И все по-силно доброта ще носи,

щом любов дарява и прости!

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Pepi Petrova Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

4 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви приятели за подкрепата! Честита новата 2018 година! Желая здраве на вас и вашите семейства, нестихващо вдъхновение и любов!
  • Благодаря, Алекс, че беше тук и коментира! Весели празници!
  • Много мъдър завършек, наистина прошката лекува! Най-трудно е човек да прощава, но прошката е извор на мир и любов.Благодаря, че сподели това бисерче и весели празници
  • Благодаря ти, Райне, за този коментар!! Весели празници ти желая!
  • Който няма съвест , не може и равносметката му да е благонадеждна....
    Страхотен и замислящ стих, Пепи - Любов да дава, без ответ да чака?
    Да вземе чуждия живот, за свой?...
    ------
    казват, че човек е човек, когато го боли чуждата болка...
    Благодаря ти за този стих!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...