4.12.2017 г., 16:50

Пътуване към себе си

2.3K 12 32

Прекоси Вселената за миг, във бяг - 

година от живота ни изтече,

мечтаеме си до елхата, пак - 

ново сбъдване, на Бъдни вечер!

 

Най-светъл празник - Рождество Христово,

домовете ни, пак озарява 

и равносметка, и начало ново, 

на себе си, сам всеки дава!...

 

Дали е бил с делата си достоен?  

Достатъчно ли, себе си раздал?

Отказал ли се е от нещо свое, 

в името на ближния - ръка подал?

 

На невярващ — дали внушил е вяра?

С надежда — безнадеждния дарил?

Осъждал ли е, някого без мяра?

А грешки нечии — дали простил? 

 

Вървял ли е към себе си, във мрака, 

да влезе с демон във юмручен бой?

Любов да дава, без ответ да чака?

Да вземе чуждия живот, за свой?...

 

Щом отговори си на тез въпроси,

ще полетят и новите мечти!

И все по-силно доброта ще носи,

щом любов дарява и прости!

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Pepi Petrova Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

4 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви приятели за подкрепата! Честита новата 2018 година! Желая здраве на вас и вашите семейства, нестихващо вдъхновение и любов!
  • Благодаря, Алекс, че беше тук и коментира! Весели празници!
  • Много мъдър завършек, наистина прошката лекува! Най-трудно е човек да прощава, но прошката е извор на мир и любов.Благодаря, че сподели това бисерче и весели празници
  • Благодаря ти, Райне, за този коментар!! Весели празници ти желая!
  • Който няма съвест , не може и равносметката му да е благонадеждна....
    Страхотен и замислящ стих, Пепи - Любов да дава, без ответ да чака?
    Да вземе чуждия живот, за свой?...
    ------
    казват, че човек е човек, когато го боли чуждата болка...
    Благодаря ти за този стих!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...