Прекоси Вселената за миг, във бяг -
година от живота ни изтече,
мечтаеме си до елхата, пак -
ново сбъдване, на Бъдни вечер!
Най-светъл празник - Рождество Христово,
домовете ни, пак озарява
и равносметка, и начало ново,
на себе си, сам всеки дава!...
Дали е бил с делата си достоен?
Достатъчно ли, себе си раздал?
Отказал ли се е от нещо свое,
в името на ближния - ръка подал?
На невярващ — дали внушил е вяра?
С надежда — безнадеждния дарил?
Осъждал ли е, някого без мяра?
А грешки нечии — дали простил?
Вървял ли е към себе си, във мрака,
да влезе с демон във юмручен бой?
Любов да дава, без ответ да чака?
Да вземе чуждия живот, за свой?...
Щом отговори си на тез въпроси,
ще полетят и новите мечти!
И все по-силно доброта ще носи,
щом любов дарява и прости!
© Pepi Petrova Всички права запазени